fbpx

Среднощно слънце

17.00

Когато срещнах проницателния ѝ поглед, прочетох в очите ѝ изненада и съчувствие и изведнъж закопнях за сън. Не за забрава, както ми се бе случвало преди, не за да избягам от скуката, а защото исках да сънувам. Навярно, ако изпаднех в безсъзнание, ако можех да сънувам, поне за няколко часа щях да се пренеса в свят, където двамата с нея можехме да бъдем заедно. Тя ме сънуваше. А аз исках да сънувам нея.