Дъхът на ближните. Разкази

10.30

„Животът е живот, хубав, но и труден, много труден, за някои хора непоносим. Наблюдавам ги и изпитвам необходимост да пиша за тях, за онези, които усещам близки, все едно къде в пространството се намират. Пиша с надеждата, че животът им няма да остане невидим, за да може болката и малките им радости да не бъдат пренебрегвани, но заедно с това и за да може обществото, системата, която подхранва, възпроизвежда и поддържа ценностите, стереотипите и предразсъдъците, причиняващи тази болка, тази агония, а понякога и смъртта на толкова много наши ближни, да не останат слепи и неосъзнали тяхната съдба.“
Андонис Георгиу