fbpx

Германският пациент

9.00

Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля – може би по един седмично.
Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето „Боли ме главата“: „Забравил съм к`во търся, но не е к`во да е…”
Всъщност, не съм забравил – търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият враг на писателя хуморист. Текстовете, родени само от вица на деня, бързо ги яде корозията – те остаряват не с години, а с часове.

Общи условия и защита на личните данни