fbpx

Времеубежище

12.0014.00

И тогава миналото тръгна да завладява света… В началото залогът е една клиника, в края – един континент. Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония. Романът „Времеубежище„, писан в последните няколко години, улавя цялата тревожност и предчувствие за буря, което витае във въздуха.
Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това. Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо.
Преди време „Физика на тъгата“ улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. Страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно. Отзивите сред първите читатели на ръкописа са възторжени: Безкомпромисен роман… Голям европейски роман… Изключително и смело писане… Може би най-добрият роман на Господинов, което след „Физика на тъгата“ никак не е лесно…

Изчистване