fbpx

Без граници, маски и други затвори

8.30

„Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение – поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив – тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана–Мария Герасимова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички останали, да видят битието си и в неговата възвишеност, в неговата дарственост и царственост. И да му БлагоДарят, както тя обича да пише. И както аз ще завърша за нейната поезия: „Благодаря ти, Ана-Мария, за тези светли стихове, които – да… помнят, че има тъмнина, но не ? се дават“.

Митко Новков

Общи условия и защита на личните данни