fbpx

Диана Стас за първата си книга „Аз, безработната…?!“

Едно интервю с Диана Стас за живота, работата, трудностите по пътя, писането на книги и светлината на края на тунела.

____________

 

Аз, безработната..? Заглавието само по себе си дава ясната представа, че в книгата ще има лична изповед, но все пак защо се спряхте точно на това заглавие?

Когато реших, че ще създам от записките си книга, заглавието, което първоначално се въртеше в главата ми, или така нареченото работно име, беше: „Докато ти се трудеше“. Ако трябва да бъда честна, за мен то най-добре пасва на моята история. В последствие когато дойде време за печат и разпространение, се замислих за комерсиалната страна. Двамата със съпруга ми решихме, че „Аз, безработната…?!“ е заглавие, което от маркетингова гледна точка би продавало повече.

 

Поставят ли пандемията и коронавирусът на изпитание моралните устои на нашето общество? С кои ценности трябва да се противопоставим, за да оцелеем?

За мен този вирус, независимо как попадна сред човечеството, наред с отрицателните си последици, има един прекрасен страничен ефект. А именно осъзнаването от хората на истинските и отдавна забравени ценности в живота. Препускащи в създаденото от жаждата за материални придобивки ново общество, ние бяхме загърбили своя морал и бяхме започнали една луда надпревара със себе си и с времето ни на тази земя. Конкуренцията от типа „Кой е по-по-най?“ беше притъпила усещането за истински важните неща. Така че според мен освен проклятие, тази пандемия се оказва и благодатна за обществото ни. Много от нас набързо осъзнаха, че здравето и добрите взаимоотношения с близките са по-съществени от всичко друго в живота, че човещината е това, което ни куца в днешни дни. И сега хората се опитват да се поправят.

 

Как се прави рестарт в живота? Нека поговорим за новото начало и страха от него.

Ако човек прави рестарт, значи не е доволен от това, което е постигнал и от досегашния си път. Рестарт в живота не се прави всеки ден. Може би веднъж, два или най-много три пъти се случва. И всеки път е по-труден да се събереш, имаш все по-малко вяра в бъдещето или все по-малко увереност в собствените сили, знания, енергия, и все повече страх от новото и неизвестното. Човек осъзнава, че невинаги си е самодостатъчен и че малко или много зависи от средата, в която живее. Разбира, че често нещата не зависят само от него, че има невидими фактори, които влияят върху живота и че всяко действие поражда последствие. Винаги можеш да сбъркаш, но важното е да успееш да поправиш грешката си, да не бъркаш втори и трети път, защото тогава започваш да възприемаш живота си като низ от грешки. На мен досега ми се е случвало веднъж. Обикновено рестартът започва след състояние на депресия.

 

Живота ли се оказа Вашето вдъхновение?

Не. Моето вдъхновение дойде от хората до мен. Те се оказаха моята муза, благодарение на тях написах тази книга. В тежките си житейски моменти ако си късметлия, имаш до себе си няколко човека. Те ти помагат да си върнеш вярата, да се изправиш и да тръгнеш отново напред.

 

Защо точно книга? Как се ражда една история, която да бъде достойна в това да бъде превърната в книга?

Книгата първоначално представляваше лични записки , които сякаш имах нужда да изкажа наглас. Нахвърлях ги в продължение на две-три седмици. Впоследствие, разговаряйки с различни хора установих, че много от тях припознават себе си в моите истории, че се чувстват понякога по сходен начин, но по различни причини. Намирайки изход от своите ситуации, реших да споделя решенията на проблемите си с други, на които бих могла да съм полезна в едно или друго отношение. Например хора в емоционална криза или изгубили себе си, отчаяни, търсещи отговор на някаква дилема, изход от лабиринт.

 

Кои бяха хората, които Ви подкрепиха още от идеята за издаването на книга?

Идеята за отпечатването на тази история на първо място дойде от семейството ми, най-вече от главния герой в моя разказ. След това близките и приятелите, които припознаха себе си в моето произведение и ме насърчиха да го публикувам, като изразиха мнение, че моят опит би бил от полза на много други хора. Всъщност единствено мисълта, че книгата ми може да помогне дори само на един изгубил пътя си човек, ме задължи да я публикувам.

 

Кое е главното послание, което искате да поднесете на своите читатели?

Бих пожелала на всички винаги да правят нещата с любов. Да вярват в себе си и в собствените си сили. Да се доверят на близките си и да споделят с тях. Любовта е есенцията на живота.

 

А сега накъде? Коя е следващата пътека, по която смятате да поемете?

В момента основно съм ангажирана с новата си страст – бродирането на традиционни наши шевици върху различни памучни аксесоари. Тази дейност осмисля живота ми и ме кара да се чувствам добре в кожата си. Това, с което човек се занимава ежедневно, трябва да му доставя необходимото удовлетворение, за да работи той с желание. Всичко друго е насила, един вид робство.

 

 

За книгата на Диана

Книгата „Аз, безработната…?!“ е написана на един дъх, като за основа служи горчиво-сладкият личен опит на автора.
Дара е безработна съпруга с професия „Финансист“ и приблизително петнадесет години трудов стаж. Редица несполучливи интервюта за работа я обезсърчават и закотвят трайно вкъщи. Съпругът и́ има постоянни доходи и все не успява да разбере защо половинката му е тoлкова нещастна. Тя създава записки, с помощта на които се опитва да обясни по-добре на своите близки причините за отчаянието си. Изливайки своята душа, Дара открива, че има какво да каже на хората, изпаднали в криза по един или друг повод. Лесни за разбиране, описаните примери са лично изживяни и ценни. Те навеждат някак естествено съзнанието към размисли за важни житейски уроци.

 

за Българска книга зад граница – Цветелина Фъртункова

Благодарим на Диана за това интервю!

Август, 2021 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *